четвъртък, 28 юни 2007 г.

~*~8 mita za drogata~*~

Мит 1: Около училищата се навъртат лоши чичковци, които предлагат на добрите, нищо неподозиращи деца бонбонки с хероин.
Истина: Който вярва в този мит, очевидно смята, че между хероина и пудрата захар няма съществена разлика. Разликата обаче е чудовищна и всеки светнат по въпроса ще ви каже, че хероинът е едно от най-горчивите неща на света. Близо до ума е, че да се скрие в бонбонка е напълно невъзможно чисто технически, тъй като всяко нормално добро дете незабавно би изплюло подобна гадост.
Мит 2: Още след първата доза хероин, чо
Истина: Учените глави все още спорят какъв е точният срок, за да ви сполети подобна беда, но са единодушни, че за да се пристрастите, са ви необходими минимум две седмици ежедневна употреба. Все пак ви съветвам да не си играете с огъня и да не се облягате на масовата заблуда, че “точно на вас няма да се случи”. Не забравяйте също, че дори една доза може да ви коства живота, тъй като не знаете какви боклуци са натъпкали в дрогата недобросъвестни и алчни пласьори.
Мит 3: Наркоманите най-често умират от свъхдоза.
Истина: Всъщност има нещо такова, но не съвсем. По-често умират от отравяне с гореспоменатите боклуци, смесвани с чистата дрога, например хинин. Понякога действително хвърлят топа от свърхдоза, просто защото случайно са попаднали на чист хероин - представете си халба разредена наливна бира ненадейно да се окаже пълна с чист спирт и да я изпиете на екс.
Мит 4: От опиатната абстиненция се умира.
Истина: Не, не се умира. Много наркомани я понасят тежко, просто защото са чували за нея ужасяващи неща, които ги плашат – и гадните им усещания отчасти се дължат на самонавивка. Иначе абстиненцията е наистина неприятно състояние, но се преживява – казват, че приличала на много тежък грип, умножен по десет. От алкохолна абстиненция обаче, действително може да умрете.
Мит 5: Опиатите са най-опасните вещества на света.
Истина: Че са опасни - опасни са, няма спор. Но колкото да не ви се вярва, алкохолът е по-опасен, ако се сумират в дългосрочен план всичките му вредни ефекти. Ако повечето хора знаеха на какви смразяващи поразии е способна огнената вода, светът щеше да е пълен с трезвеници. Вярно е, че за да станете алкохолик, трябва сериозно да се постараете, тоест да се наливате алчно, безразборно и ежедневно в продължение на години. Но успеете ли веднъж, последиците са зловещи и фатални - спомнете си "Да напуснеш Лас Вегас"…
Мит 6: Канабисът е опасен наркотик.
Истина: Наркотик е, но е по-безобиден дори от цигарите. Към тревата не може да се пристрастите, колкото и да се стараете. А за да предозирате, трябва да изпушите няколко стотици джойнта наведнъж - нещо, което никой досега не е постигнал. В най-лошия случай, може да ви хване лека параноя, която бързо минава, а старите "чайки" въобще не й обръщат внимание. В някои култури канабисът се смята за билка - знае се например, че е ефикасно средство против повръщане, дори се твърди, че помага при глаукома. Разбира се, не ви съветвам да опитвате да обяснявате това на някой полицай или на майка си - практиката показва, че е безсмислено.
Мит 7: Който пуши трева, скоро ще посегне и към твърди дроги.
Истина: Досега не е открита никаква причинно-следствена връзка между консумацията на канабис и опиати. Обикновено потребителите на едното и другото са от съвършено различен контингент, мразят се взаимно и рядко ще ги видите заедно. Връзка може да има само дотолкова, доколкото продавачът на трева понякога предлага и хероин, но това се случва много, много рядко.
Мит 8: Цигарите (става дума за тютюн) не са наркотик и към тях не се привиква.
Истина: Напротив, ужасно се привиква. Никотинът е психоактивно вещество, следователно цигарите съвсем спокойно си минават за наркотик. Повечето хора, особено пушачите, ги смятат за безобидно нещо, само защото не може да ги доведе до безпомощно състояние. Само че цигарите се отказват по-трудно дори от хероина - говоря напълно сериозно. Ако веднъж се пристрастите, ще си спомните за мъдрото ми предупреждение, но вече ще е твърде късно.

~*~K1rvavata Meri~*~

КЪРВАВАТА МЕРИ
Освен известната на всички Дама Пика, съществува подобен мит и за Кървавата Мери. Разликата е, че втората наистина е съществувала. Казвала се Мария I Тюдор, петото дете на прочутия прелъстител крал Хенри VIII, сменил цели шест съпруги. Мери е живяла в далечния 16 в. Качва се на британския престол едва три години преди края на своя живот - 1553 г. Още приживе се сдобива със зловещото прозвище, защото повреме на управлението й на кладата са изгорени 300 еретици.
Много хора смятали, че кралицата е вещица. Сред широко разпространяваните легенди е и историята, че Мери убивала малки момиченца и се къпела в кръвта им, за да запази младостта си. Ако изпълните познатата процедура за викане на черната Дама, но повторите 13 пъти Блъди Мери, какво мислите ще се случи? Някой ще ви изненада с коктейл от водка, доматен сок и черен пипер? Не, изведнъж ще се появи непозната жена и ще започне да ви драска по лицето. Съществува обаче и вярването, че при смяна на думите Кървавата Мери с Адската Мери, ще си уредите среща не с кого да е, а със самия Сатана. Затова вимавайте, когато решите да си поприказвате с отдавна починали хора.

~*~Edno razbito sarce~*~

Имало едно време едно момиче...Имало едно време едно момиче.То се родило в голям град,но поради стечение на обстоятелствата заживяло със семейството си в доста по-малък град.Момичето било щастливо.Докато не навършило 13 години.Тогава започнало да разбира какво всъщност може да причини болката.Първият му сблъсък-първото гадже.Страхотно момче,със страхотен характер и от прекрасно семейство.Момичето и момчето страшно много се обичали,но тази любов продължила година.След това момчето последвало грешния път с погрешните приятели-опитало тортата на смъртта-наркотиците.Момчето започнало бавно,но сигурно да попада в лапите им и колкото и да се опитвало да се откъсне от тях,все не успявало.Момичето страдало адски много от това.То не знаело как да помогне на човека,когото обичало най-много на света.След дълги колебания момичето взело доста трудно и прекалено грешно решение-накарало момчето да избира между нея и наркотиците.Момчето избрало наркотиците и момичето си тръгнало с огромна болка в сърцето си.Но момчето не го направило защото не обичало момичето.Напротив!Момчето изпитвало най-силната любов,която може да се изпитва на света и момичето знаело това.Но момчето нямало избор.Наркотиците навлези прекалено много в съзнанието му и в случая те диктували правилата.и тази изгаряща любов завършила много зле-момчето изчезнало за два месеца и никoй не знаел къде е.Накрая го намерили в една канавка със свръх доза наркотици в комбинация с алкохол.Това го довършило завинаги.И сега момичето тайно от всички плаче за умрялата си любов.Следващите,с които ходело момичето не били нищо особено.Докато не so появил той.Момче,което момичето смело наричало мъж на място.Момчето,което момичето 18 години търсело непрестанно.Търсело във всеки един,с когото било.Той бил страхотен.Твърд характер,който не позволявал на мъжа да престъпи принципите си.Твърд характер,но понякога толкова твърд,че и тон любов не можело да го разбие.Мъжа говорел много неща на момичето.И то вярвало и продължавало да вярва на тях.И все още вярва,че тези неща са някъде вътре в сърцето му,просто ги е страх да излязат навън.Момичето обичало прекалено силно този пореден мъж в живота си.Но толкова силно,че се осмелявало да сравнява обичта си към него с обичта си към първото си гадже,завършила така трагично.Защото при първото си гадже,момичето било малко и не знаело какво да направи.И следователно взело погрешното решение.Не намерило сили да се бори заедно с любовта.Но сега било много по-различно.Този пореден мъж предизвиквал такива неща в момичето,че то било готово и при най-лошото да застане зад гърба му и да му помогне да преодолят всичко-в името на любовта.Но момчето се помислило за велико и така жестоко нанесло последния си удар,че той окончателно погубил момичето.Момичето търпяло много и най-различни неща в името на любовта,защото навсякъде са необходими копромиси.Но непрекъснатото чудене как ще се отнесе мъжа на следващия ден,бавно убивало момичето.Защото мъжа на единия ден се държал така,все едно момичето е единственото нещо за него,за което си струва да живее,и което си струва да обича.Но на следващия ден се държал с момичето все едно то е парцал и е най-смъртния му враг.И тази последна вечер отношението на мъжа окончателно погубило момичето.Сърцето му било разбито окончателно и трябва да стане чудо,за да възкръсне отново.Любовта си остава любов.Момичето не може да мрази този,когото обича с цялото си сърце.Но момичето предпочело да запази всичко в себе си,както правело винаги,и това сложило финалния знак.Онзи едва забележим,но постоянен знак-НИКОГА ВЕЧЕ НЕ ВЯРВАЙ НА ЛЮБОВТА,защото тя има прекалено много лица,и повярваш ли поне на едно от тях,то другите тръгват срещу теб и в крайна сметка се озоваваш на дъното на черна дупка,от която изход няма.Приказката свърши-момичето е живо физически,но духовно това момиче вече не съществува.На негово място се е настанило друго момиче.Съвсем различно от предишното.И единственото,което се запазило била любовта.Не само към този мъж,но и към едно момиче.Най-добрата приятелка на момичето,която е готова да направи всичко за момичето.Но не винаги една приятелка може да промени целия свет.Е,поне се опитва...Приказката завършва тъжно,но това не е приказка,измислена за приспиване на малки деца-това е изторията на едно разбито сърце...

~*~Prit4a za u4itelq ~*~

Веднъж, преди време, един Учител говорил пред събралото се множество от хора, а посланието му било толкова забележително, че всички се почувствали докоснати от думите му, изпълнени с любов. В тълпата имало един човек, който попил всяка дума от казаното от Учителя. Този човек бил много скромен и имал велико сърце. Думите на Учителя го докоснали до такава степен, че той поискал да го покани у дома си. Когато Учителят спрял да говори, мъжът си проправил път в тълпата, погледнал го в очите и му казал: “Зная, че сте зает и че всеки се нуждае от Вашето внимание. Зная, че разполагате със съвсем оскъдно време дори да ме изслушате, но сърцето ми е толкова отворено и така преизпълнено с любов, че ми се иска да Ви поканя у дома. Искам да приготвя най-доброто ядене за Вас. Не очаквам да приемете, но просто исках да знаете.”Учителят погледнал в очите на мъжа и с най-прекрасната усмивка казал: “Приготви всичко. Ще дойда”, след което си отишъл.При тези думи сърцето на мъжа се изпълнило със сила. Той очаквал с нетърпение да посрещне Учителя и да изрази своята любов към него. Това щяло да бъде най-важният ден в неговия живот – Учителят щял да бъде с него. Купил от най-добрата храна и най-доброто вино и намерил най-красивите дрехи, които да предложи на Учителя като подарък. Отишъл си вкъщи да приготви всичко за Учителя. Почистил цялата къща, приготвил прекрасни ястия и наредил изящно масата. Сърцето му сияело от радост, защото Учителят скоро щял да дойде.Човекът чакал неспокойно, когато някой почукал на вратата. Той отворил нетърпеливо, но вместо Учителя, видял една възрастна жена, която го погледнала в очите и казала: “Ужасно съм гладна. Можеш ли да ми дадеш парче хлябω”Човекът малко се разочаровал, защото това не бил Учителят. Погледнал жената и казал: “Заповядай у дома.” Сложил я да седне на мястото, което бил определил за Учителя и й дал от храната, която бил приготвил за него. Човекът обаче бил неспокоен и едва чакал старата жена да приключи и да си тръгне. Жената, трогната от щедростта на човека, му благодарила и си тръгнала. Мъжът отново подредил масата за Учителя и едва приключил, на вратата отново се почукало. Този път бил друг странник, който пътувал през пустинята. Той го погледнал в лицето и казал: “Жаден съм. Ще ми дадеш ли нещо да пийнаω” Мъжът отново бил малко разочарован, тъй като отново не бил Учителят. Поканил странника у дома си и го сложил да седне на мястото, приготвено за Учителя. Дал му да пие от виното, предназначено за него. Когато непознатият си тръгнал, човекът отново приготвил всичко за Учителя.Някой отново почукал. Когато мъжът отворил вратата, там стояло малко момче. То го погледнало и казало: “Замръзвам. Можеш ли да ми дадеш одеало да завия тялото сиω” Мъжът отново се разочаровал леко, но погледнал в очите на детето и усетил любовта в сърцето си. Бързо събрал дрехите, които възнамерявал да даде на Учителя и покрил детето с тях. То му благодарило и си тръгнало. Мъжът отново приготвил всичко за Учителя и зачакал, докато не станало късно. Когато разбрал, че той няма да дойде, се разочаровал, но веднага му простил. Казал си: “Аз си знаех, че не мога да очаквам Учителя да дойде в този скромен дом. Въпреки, че обеща да дойде, може би нещо много по-важно го е завело някъде другаде. Учителят не дойде, но поне ми каза, че ще дойде и това е достатъчно за моето сърце, за да бъде то щастливо.”Бавно прибрал храната и виното и си легнал. През нощта сънувал, че Учителят е дошъл в неговия дом. Мъжът се зарадвал, че го вижда, но не знаел, че сънува. “Учителю, ти дойде. Ти удържа на думата си!”Учителят отговорил: “Да, аз съм тук, но бях тук и преди това. Бях гладен и ти ме нахрани, бях жаден и ти ми даде да пия вино, беше ми студено и ти ме облече. Каквото правиш за другите, ти го правиш за мен.”Когато се събудил, сърцето му било изпълнено с щастие, защото той разбрал урока на Учителя. Той толкова много го обичал, че му изпратил трима души, за да му даде най-великия урок: Учителят живее във всеки. Когато даваш храна на някой, който е гладен; когато даваш вода на някой, който е жаден; когато обличаш някой, на който му е студено - ти даваш своята любов на Учителя.Из "Овладяването на Любовта"от Дон Мигел Руиз

~*~Razgovor s dqvola ~*~

Поканих дявола във къщи -
най-крупния търговец на сърца -
(не исках дребна търговия,
а най-скъпото сърце в света.)
Поканих го, а той се отзова,
макар да знаеше,
че ще го моля за услуга -
навярно мислел да спечели от това.
Постави договор на масата
със празно място за попълване на името.
Припряно каза: "Е, хайде, мила,
че клиент ме чака във Бразилия."
- Сърцето искам - прямо казах -
на най-единствения мъж.
- Това го знам, какво предлагаш -
ми отговори дяволът могъщ.
- На себе си аз нямам много,
но взимай що поискаш.
- Ти знаеш, аз търгувам
с това, което във гърдите стискаш.
Заразкопчавах бялата си риза,
а дяволът ръка протегна,
със трескав блясък във очите
той алчно за душата ми погледна.
Внезапно стреснат се отдръпна,
уплашен ме изгледа: "- Не, не е възможно,
аз нямам конкуренция, но някой
ме е изпреварил. Няма го."
Помисли малко, сетне се усмихна
и от уплахата си бързо се отърси.
И смигна ведро: "- Да, тук го няма,
но ти подсказа ми къде да търся."

~*~Koi ima p1pki i koi :D~*~

Генетично предразположение – ако майка ви или баща ви са били с акне в тийнейджърската си възраст, най-вероятно и при вас ще бъде така.
Хормони – в юношеска възраст хормонът андроген се активизира и стимулира мастните жлези, което повишава секрецията им. Това, от своя страна, запушва порите и причинява появата на пъпки и черни точки. Хормоналните промени, свързани с месечния ви цикъл, или със спирането и започването на орални контрацептиви, често предизвикват „възпламеняване” на акнето.
В някои случаи оралните контрацептиви се използват за лечение при акне.
Стрес – въпреки, че стресът не може да е основна причина за появата на акне, възможно е благодарение на него то да се влоши, същото се отнася и за други болестни състояния на кожата.
Диета – дерматолозите не са абсолютно уверени, че диетата играе съществена роля при акнето. Някои специалисти обаче считат, че хранителните алергии могат да отключат прояви на акне.
Твърде често миене на лицето – може да раздразни кожата, като по този начин предизвика акне.
Мазни козметични продукти, предназначени за грижа на лицето – всеки
продукт, който запушва порите, може да предизвика акне.
Медикаменти – акнето може да е страничен ефект, предизвикан от приемането на някои лекарства, в това число на барбитурати, лекарства за припадъци и стероиди

~*~Istoriq na lubovta~*~

Имало едно време един остров на който живяли всички чувства:
Щастието, познанието, тъгата И всички други включително и любовта.
Един ден на чувствата било съобщено че островът ще потъне,
за това всички приготвили лодките си и отпътували.
Единствено любовта упорствала да остане до последния момент,
когато островът бил почти потънал любовта решила да помоли за помощ...
Богатството преминало покрай любовта…
Любовта помолила:
-”Богатство вземиме със себе си”
-“Не мога”- отговорили богатството…
-“Имам много злато на кораба си и няма място за теб”
Любовта решила да помоли суетата, която също минавала в красив кораб
-“Суета моля те помогни ми”
-“Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и ще повредиш кораба ми”- Оговорила суетата
Тъгата минавала на близо затова Любовта я помолила:
-“Тъга, позволи ми да избягам с теб…”
-“Не мога Любов, толкова съм тъжна че имам нужда да остана сама…”
Щастието също преминало покрай Любовта,
Но било толкова щастливо, че дори не чуло когато Любовта го повикала…
Внезапно се чул глас….
-“Ела Любов, аз ще те взема със себе си”
Гласът бил на непознат възрастен.
Любовта била толкова щастлива и развълнувана,
че дори забравила да попита за името му.
Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си.
Знаейки колко много му дължи, Любовта попитала Познанието:
-“Кой ми помогнаω”
-“Помогна ти времето” – Отговорило Познанието
-“Времетоω”- зачудила се Любовта,
-“Но защо ще ми помага времетоω”
Познанието се усмхнало И с дълбока мъдрост отговорило
-“Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!”